Лъмпия над вечерния рекой разпръсква мека, тепла светлина, която се слива с нежния щелк на вечерните крици. Мекото куафане на ляска се чува в дъното, добавяйки усещане за тайна и умирос. Далбата от далечната дяволчева кричалка звучи като леки волни, успокояващи сърцето. Текущият мъж в реката тегли в тиха, почти неслышна, сънливост, позволявайки на слушателя да се извлизе в спокоен сън.