Поглъжената ти светлина на луната плъзга нежно по повърхността на едно тихо озеро, което диша с теб. Течната стабилност на дълбоката вода носи всяка тревожна мисъл далеч във водата, където шумът на дишане и пузюрчиви лукови вълнения яснят. Мекият звън на камъчията в мрака създава пространство, където сънливата ти душа може да се разтаят. Този момент — между падането на нощта и пробуждането — е твой, без спешка и без граници.