Когато нощта се отдръпва зад черноморските хълмове, влакът потегля в тишина — и ти потегляш с него. Мекото трополене на колелетата по релсите хваща ума ти за ръка и го извежда от хаоса на деня, оставяйки само едно ясно намерение напред. Шумоленето на дъжда по прозореца и далечният гръм от брега на Варна придават на тази енергия тежест и спокойствие — сякаш бързаш, но знаеш точно накъде. Чайковите и тихият океански бриз напомнят, че след всеки дълъг път има солен вятър, който те чака.